Политолог: Медиите и политиците у нас са в дълг към гражданите при разясняването на ползите от ЕС
Умеят ли европейските политици и медиите в страните членки на Европейски Съюз да осведомят обективно, съдържателно и когато е належащо критично за това, което се слува в Европейски Съюз? Трудно е да се откри някакъв общ център освен това огромно многообразие, само че въпреки всичко трябва да се съблюдават някакви основни правила и да не се основава усещане, че медиите заемат националистически позиции, които обслужват ползите на елитите в страната, в противопоставяне на европейските позиции и разпалват популизма. Това сподели в аудиокаста " Това е България " на Радио " Фокус " доцент Иво Инджов, политолог и учител по публицистика във ВТУ " Св. св. Кирил и Методий “.
По мнението му, като цяло има доста качествени и положителни медии, които дават обективна картина за това, което се случва в Европейски Съюз. Но има и такива, които във взаимодействие със социалните мрежи и нишови медии, основават такава картина на Европейски Съюз, която отблъсква част от европейските жители. А те са евентуални гласоподаватели. Не бива да се не помни, че се задават и европейски избори, които ще са показателни за съотношенията либерално-консервативно, ляво-дясно, европейско и антиевропейско в Европейски Съюз.
" В България медиите и политиците се оправят общо взето обичайно, но като цяло те са длъжници на българските жители. Защото на доста комплициран и бюрократичен език изясняват на хората важното за Европейски Съюз " сподели Инджов.
Той даде образец с Възраждане, което организира една мощна антиевропейска акция с техния успех на референдума срещу еврото. В същото това време държавните институции и политици се задействаха доста късно да вършат акция, която да коментира изгодата от еврото с разбираеми образци, които да доближават до съзнанието на хората посредством аналогии от всекидневието им, по какъв начин ще се обиден техните финанси и свободата им на напредване. В този смисъл медиите и политиците у нас са в дълг.
" Медийната среда у нас е проевропейска, само че това не е задоволително професионална в отразяването на европейските теми. Липсва компетенция, тъй като тези тематики са комплицирани и комчплексни, те са въпрос и на национална политика. А същевременно редакциите изтъняват откъм ресурси и експерти, които разбират тези тематики. И в композиция с теориите на конспирации и на анти европейското говорене в обществените мрежи, задачата на медиите никак не е лесна. Имаше един интервал, когато българските медии имаха по-голям принос за едно по убедено проевропейско публично мнение в България. Сега има много съмнения и много светлосенки за Европейски Съюз на терена на българската гласност ", сподели политологът.
Според него, процесите и в Европейски Съюз също са станали доста комплицирани. Той непрекъснато води преговори за разширение с доста нови претенденти, мина през разнообразни тествания. Последното от тях беше коронавирус рецесията, нахлуха обществените медии в живота на хората, обичайните медии са в рецесия на своите бизнес модели - по-малко са специалистите по дадената тема и кореспондентите също, всичко това води до не напълно умело и професионално отразяване на проблемите на Европейски Съюз.
Цоня СЪБЧЕВА
По мнението му, като цяло има доста качествени и положителни медии, които дават обективна картина за това, което се случва в Европейски Съюз. Но има и такива, които във взаимодействие със социалните мрежи и нишови медии, основават такава картина на Европейски Съюз, която отблъсква част от европейските жители. А те са евентуални гласоподаватели. Не бива да се не помни, че се задават и европейски избори, които ще са показателни за съотношенията либерално-консервативно, ляво-дясно, европейско и антиевропейско в Европейски Съюз.
" В България медиите и политиците се оправят общо взето обичайно, но като цяло те са длъжници на българските жители. Защото на доста комплициран и бюрократичен език изясняват на хората важното за Европейски Съюз " сподели Инджов.
Той даде образец с Възраждане, което организира една мощна антиевропейска акция с техния успех на референдума срещу еврото. В същото това време държавните институции и политици се задействаха доста късно да вършат акция, която да коментира изгодата от еврото с разбираеми образци, които да доближават до съзнанието на хората посредством аналогии от всекидневието им, по какъв начин ще се обиден техните финанси и свободата им на напредване. В този смисъл медиите и политиците у нас са в дълг.
" Медийната среда у нас е проевропейска, само че това не е задоволително професионална в отразяването на европейските теми. Липсва компетенция, тъй като тези тематики са комплицирани и комчплексни, те са въпрос и на национална политика. А същевременно редакциите изтъняват откъм ресурси и експерти, които разбират тези тематики. И в композиция с теориите на конспирации и на анти европейското говорене в обществените мрежи, задачата на медиите никак не е лесна. Имаше един интервал, когато българските медии имаха по-голям принос за едно по убедено проевропейско публично мнение в България. Сега има много съмнения и много светлосенки за Европейски Съюз на терена на българската гласност ", сподели политологът.
Според него, процесите и в Европейски Съюз също са станали доста комплицирани. Той непрекъснато води преговори за разширение с доста нови претенденти, мина през разнообразни тествания. Последното от тях беше коронавирус рецесията, нахлуха обществените медии в живота на хората, обичайните медии са в рецесия на своите бизнес модели - по-малко са специалистите по дадената тема и кореспондентите също, всичко това води до не напълно умело и професионално отразяване на проблемите на Европейски Съюз.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ